Офицер болгарского флота, учасник Цусимы.
К сожалению, статья на болгарском. Но прошу снисхождения модераторов, общий смысл понятен.

УЧАСТИЕТО НА КАПИТАН І РАНГ ДИМИТЪР ДОБРЕВ В РУСКО-ЯПОНСКАТА ВОЙНА 1904–1905 г.



Владимир Павлов, доц. д-р



В края на януари 1904 г. в Далечния изток започва военен конфликт, предизвикан от  териториалните спорове между Русия и Япония за Манджурия, Корейския полуостров и остров Формоза (Тайван). Във войната дейно участие взема и руският военноморски флот. Руско-японската война става водораздел между два периода в развитието му в ново време1. В тези дни на подготовка в Балтийския флот е българският морски офицер лейтенант Димитър Добрев (1868–1944 г.).

Димитър Добрев е роден в Русе. На 4.ІХ.1883 г. постъпва във Военното училище в София. Като доброволец участва в Сръбско-българската война (1885 г.), а като юнкер – в детронирането на княз Александър Батенберг (9.VІІІ.1886 г.). На 1.І.1889 г. е произведен в първо офицерско звание “подпоручик” и още през същата година постъпва на служба във Флотилията и Морската част в Русе.

През 1896–1897 г. Добрев следва и завършва успешно Кралското торпедно училище в Пола (Австро-Унгария). През октомври 1899 г. вече е вахтен офицер и завеждащ торпедното въоръжение на учебния крайцер “Надежда”. Новия ХХ век посреща като старши помощник-командир на кораба2.

На 15.Х.1903 г. Добрев пристига в Санкт Петербург и е зачислен в Морския офицерски артилерийски клас в Кронщад. Обучението е с времетраене една година. Добрев пише в спомените си “учех, защото бреговете ни искаха морска отбрана. Човек трябва да познава силата на флота, за да участва сполучливо в изграждането му.” 3

Още на 25.ІІ.1904 г. в писмо до съпругата си той бележи, че има намерение да поиска да бъде изпратен в Източна Азия. Ако до месец август войната се свърши, “то нищо нямам против да взема участие и аз”4. “Това е единственият случай, пише на 7.ІІІ.1904 г. Добрев, да преживея една морска война, иначе каква ползва имам от ученето.”

Към 1903–1904 г. Д. Добрев е настроен песимистично за кариерата си като офицер в българския флот. “Тук ще стана един учен, за да гния после пак във Варна”, пише той от Кронщад на 10.Х.1903 г. Добрев достига дори до идеята, ако се наложи, да остане на руска служба5. В същото време е убеден, че “добри морски офицери с книга само не се създават, необходима е практиката, живото дело”. И допълва: “Японско-корейската и испанско-американската война показаха, че дори офицери – “добър флот; калпави офицери – калпав флот”6.

С такова убеждение и настроение на 25.ІV.1904 г. Добрев изпраща рапорт до Военното министерство с молба да му бъде разрешено плаване в руската Втора Тихоокеанска ескадра. Предварително той получава съгласието на началника на Учебно-артилерийския отряд контраадмирал Д. Г. Фалкерзам и  началника на Главния морски щаб контраадмирал З. П. Рожественски. Последният следи внимателно подготовката на българските морски офицери и му обещава, че пречки от руска страна няма да има. За неутралитета на България и дума не може да става, че той ще бъде нарушен, успокоява го Рожественски. Защото българското правителство не е поканено официално от Япония да заяви неутралитета си и няма задължение, което да спазва.

В рапорта си лейт. Добрев развива мисълта, че за него и българското морско офицерство ще бъде интересна ролята на подводниците. Този клас кораби току-що прохожда с много аварии. Войната ще установи истинската стойност на бойните кораби. “Нека не забравяме, разсъждава Добрев, тази мисъл на адмирал С. О. Макаров, изказана преди десет години. Флотът живее в нов етап на развитие – ерата на парния флот. Практиката ще покаже коя е най-удачната система за отбрана на бреговете. Това би трябвало да интересува Военното министерство. Ние трябва да извлечем максимум поука за нашия флот”7.

От писмата до съпругата си личи нетърпението, с което българският офицер очаква становището на Военното министерство. На 20.VІІ.1904 г. той пише на Хермина Добрева, че няма намерение да пътува за удоволствие, а “искам да се подложа на трудностите на едно военноморско пътуване”. “Ти знаеш, съобщава  от Равел, че когато съм на море съм винаги по-здрав, отколкото на суша.”

На 20.VІІІ.1904 г. със Заповед на Военното ведомство № 287 е разрешено лейт. Добрев да бъде командирован за практически занятия в далечно плаване с руския флот. На 24.VІІІ с. г. секретарят на българското дипломатическо агентство в Русия Борис Пантелеев Кисимов му известява, че лично княз Фердинад дава позволение за плаването. Българският офицер ще получава заплащането, предвидено за руските офицери8. На 1.ІV.1905 г. с постановление № 5 Министерският съвет одобрява заминаването и определя командировъчни пари9. По-късно в писмо до д-р Стоян Данев от 19.ІІІ.1911 г. генерал Радко Димитриев напомня, че “за да отиде Добрев навремето с руската ескадра способствах твърде много и аз и то защото, познавайки неговите отлични качества, неговите умствени и нравствени достойнства, аз се ласкаех от надеждата, че в негово лице ний ще имаме един добър началник на флота”.10

Иван Казаков (1912–2002 г.) твърди, че началникът на флота капитан І ранг Пол Пишон използвал желанието на лейт. Добрев да плава към Източна Азия, за да го отстрани от флота и по тази причина е получил разрешението11. Но дори да е взето под внимание мнението на Пишон, крайното решение не се диктува от него. По този произволен начин на разсъждение би могло и ген. Димитриев да се третира като враг на Добрев. Да не говорим за ясното изразено желание на българския офицер да плава с ескадрата. През юни–юли 1904 г. лейт. Добрев плава с броненосеца “Николай І” и крайцера “Владимир Мономах”. На 2.VІІІ. с. г. е зачислен в екипажа на крайцера “Дмитрий Донской”.12 Корабът е строен през 1885 г. Има водоизместване 6200 тона, скорост от 17 възела. Въоръжен е с 32 оръдия и 5 торпедни апарати. Носи 825 тона запас от въглища. Заедно с крайцера “Адмирал Нахимов” е най-старият кораб в отряда13.

На 2(15).Х.1904 г. Втора Тихоокеанска ескадра поема от пристанище Либава на Балтийско море към Владивосток. Командир на групата военни кораби е контраадмирал Зинови Петрович Рожественски. През 1883–1885 г. той командва българската Флотилия и Морска част в Русе14. Командир на крайцера “Дмитрий Донской” е капитан І ранг Иван Николаевич Лебедев, който през 1884 г. полага началото на минното дело в Дунавската флотилия.

Изпращането на Втора Тихоокеанска ескадра е лишено от смисъл. Главната база Порт Артур е обкръжена от японци по море и суша, а на ескадрата е поставена задача да действа заедно с тамошните кораби. Разбира се, ако тя достигне до мястото и ако Порт Артур издържи обсадата. Екипажите на корабите от Втората ескадра са събрани от различни бойни съдове. Има много млади матроси, запасни чинове и офицери с малък боен опит. “Това не беше ескадра, а случайно сборище на кораби”, пише Ю. И. Чернов. Липсват попътни бази за ремонт на корабите и за снабдяване с въглища. Затова корабите товарят гориво в огромни размери и го разполагат навсякъде: по палуби, около оръдията, дори в офицерските каюти. Освен другите несгоди, това нарушава стабилитета на корабите. Техните артилеристи преди потеглянето провеждат само една практическа стрелба с по 2–3 изстрела от оръдие. Поради липса на учебни снаряди по време на плаването не се стреля. Липсата на бази е причина ескадрата да е придружавана от голям брой военни транспорти15.

В Танжер ескадрата се разделя на две. Тежките военни кораби не могат да минат през Суецкия канал и продължават край бреговете на Африка. Транспортите, водени от младшия флагман контраадмирал Д. Г. Фалкерзам, минават през канала. На 27.ХІІ.1905 г. двата отряда се събират при остров Мадагаскар в залива Носи бей. Малко преди срещата става известно падането на Порт Артур. Адмирал Рожественски е разколебан, моли за помощ със сили от Черноморския флот. Подготвят Трета ескадра, която потегля под командването на контраадмирал Н. И. Небогатов. На 26.І(9.V)1905 г. тя се съединява с Втора Тихоокеанска ескадра.

Сравнително дългото стоене при остров Мадагаскар действа подтискащо на екипажите. “Вече всичко ми е омръзнало, оплаква се Д. Добрев, горещините са големи, нервите ни вече не са здрави, защото пътуването е извънредно трудно. Лошо е да се живее без известие и връзки със света. Затова пристигането на пощата е истински празник”.16 При това З. П. Рожественски се отнася зле с екипажите. Ю. И. Чернов го характеризира като самохвалко, лишен от талант17. По ирония на съдбата обаче именно на него се пада да ръководи руския флот в едно от най-големите сражения в световната морска история,  сражението от 14–15 (27–28)V.1905 г. при японския остров Цушима. И то след невиждан дотогава морски поход на военни кораби от 18 000 мили.

В момента, когато на флагманския броненосец “Княз Суворов” честват деня на коронацията на император Николай ІІ, от кораба “Урал” съобщават за появата на японски кораби. З. П. Рожественски се отказва от активни бойни действия и японците на адмирал Х. Того вземат инициативата.

Крайцерът “Дмитрий Донской” е в крайцерския отряд, командван от контраадмирал Енквист. Артилерийското му въоръжение е подновено, но като цяло това е стар кораб. На 15.V.1905 г. на 30 мили южно от остров Дежелет той е настигнат от ескадрата на вицеадмирал Урио, състояща се от 6 нови крайцера и 6 миноносеца. Въпреки това екипажът на “Донской” встъпва в бой. Битката трае 1 част и 45 минути. Отбити са три нощни атаки на миноносци. Командирът кап. І ранг И. Н. Лебедев пада смъртно ранен, но екипажът продължава да се сражава. Командването поема К. П. Блохин18.

Лейт. Добрев управлява огъня на левия кърмови плутонг на долната батарейна полуба19. Срещу 32-те оръдия на “Донской” японците имат 76 без малокалибрените 37 мм и 47 мм, които са 16 на брой. По време на сражението каютата на българския офицер е разбита от 30 см. снаряд. Унищожено е цялото му имущество: книги, дневник от плаването и други. Общо от руска страна са убити трима офицери, 62 матроси, ранени са шест офицери и 140 матроси.

Въпреки достойния отпор, при невъзможност за по-нататъшна съпротива, на 16 (29).V.1905 г. на миля и половина южно от остров Дежелет (Мацусима) и на 200 м. морска дълбочина е потопен от екипажа крайцерът “Дмитрий Донской”. Телата на убитите са затворени в каютите. Оцелелите от екипажа слизат на остров, където са взети в плен.

Лейт. Добрев е закаран в Сасебо с крайцера “Касуга”. На 28.V.1905 г. е известено в България, че по сведения на френския посланик в Токио той е жив и се намира сред руските пленници в Япония20. От Сасебо с транспорта “Тоя мару” е прехвърлен в Мацуяма, а от 26.VІ.1905 г. е в Осака. На 30.Х. с. г. в Кобе е предаден на полк. Шестакович, помощник на главния комисар по приемане на военнопленниците, и отведен на парахода “Владимир” от Доброволния флот. Причислен е към състава на сборна рота от 280 войници. На 5.ХІ. тя пристига във Владивосток. Поради политически протести в този град военнослужещите бързо са препратени в Харбин. На 30.ХІ.1905 г. лейт. Добрев пристига в Санкт Петербург. С посредничеството на българския военен аташе полк. Пападопулов на 25.ХІІ той напуска Русия и след три дни се прибира при семейството си в Загреб.

След боледуване лейт. Добрев се завръща в България (2.ІІ.1906 г.)21. На 9.ІІ.1906 г. заминава за София. Там интересът към него е много голям. Както свидетелства армейският офицер, той и неговите другари искат да се срещнат и “да видят българина моряк... щастлив да види нещо, което никой не е видял и няма да види” 22. Голяма група офицери – съвипускници на Добрев от Военното училище, му устройват специална вечеря. “Тази сутрин, пише на 26.ІІ.1906 г. кап. ІІ ранг Станчо Димитриев на съпругата си, се срещнахме с Добрев и дълго и нашироко говорихме по неговите пътувания и авантюри... Той изглежда много развален и отслабнал... На вечерята Добрев се държа много коректно. Бяхме се събрали около 31 человека.”23

На 7.ІІІ.1906 г. лейт. Добрев е приет от военния министър ген. лейт. Михаил Савов. Генерал Радко Димитриев го поздравява със специално писмо като го кани да изнесе няколко сказки.24 Добрев приема поканата и изнася два реферата във Военния клуб в София. На тях присъстват висши старши офицери, целият Генерален щаб и самият княз Фердинанд. Добрев увлекателно разказва за войната и прави изводи от нея за развитието на българския флот.

Във Варна лейт. Добрев също изнася беседа, посрещната с голям интерес. “Ние, младите офицери, разказва лейт. Александър Манолов, го чакахме с нетърпение да си дойде във Варна. Беседата му слушахме всички, начело с кап. ІІ ранг Ст. Димитриев, със затаен дъх. Когато завърши, като че ли нов дух облада аудиторията с надежди за развитие на флота”25.

За участие в сражението при Цушима кап. лейт. Добрев е награден с българския орден “Св. Александър” ІV степен с мечове и с руския орден “Св. Владимир” ІV степен с мечове и бант “за показани от него особени подвизи на храброст и саможертва в боя с японския флот на 14–15 май 1905 г.”26.

Действията по море през Руско-японската война са изучавани задълбочено от българските морски офицери. Те отдават особено внимание на използването на миноносците, които са единствените бойни кораби на българския флот. Доказано е неоспоримо, че тези кораби да действат успешно само нощем. Мичман І разряд Богдан Ганчев превежда от италианско списание статия за Цушимското сражение27. Но Балканската война доказва, че само големият интерес не е достатъчен, нужна е правилна военноморска политика на държавата и в крайна сметка – финансови средства, за да бъде тази политика осъществена.

По отношение на морските битки в Руско-японската война като цяло в този смисъл кап. II ранг Ал. Манолов обобщава: “С трепет следяхме събитията през войната. Отначало вярвахме на руското морско командване, защото в него са адмирали като С. О. Макаров, З. П. Рожественски, Чухин, капитаните Бухвостов, Есен и др. Но когато загина Макаров и когато научихме за безобразията в Порт Артур на Безобразов, Алексеев и други, ние с мъка признахме, че Русия не може да спечели победата в Далечния изток. Тежко преживяхме и погрома при Цушима. Проф. Кладо предвиждаше нейния разгром [на Втората ескадра]. Ние, младите, все мислехме, че Втората тихоокеанска ескадра се изпраща само като дипломатически ход с цел да започнат мирни преговори. Бяхме при началник-щаба на Кронщадския военен порт когато му донесоха известието за катастрофата при Цушима. Той го изживя много тежко”.28

Независимо от катастрофата при Цушима кап. І ранг Добрев обаче продължава да цени високо командира на Втората Тихоокеанска ескадра контраадмирал З. П. Рожественски. В Русия той с основание е критикуван много остро и даден под съд. Когато адмиралът умира през 1909 г., Добрев написва статията “По случай смъртта на адмирал Рожественски” и я представя за печат в сп. “Военен журнал”. На 17.І.1909 г. редакцията му връща статията, за са я съкрати, като засегне дейността му само в България. Статията не е отпечатана. От запазения ръкопис личи голямото преклонение на Добрев пред заслугите на Рожественски като първостроител на българския флот. Той оставя Дунавската флотилия “в образцово състояние”, полага грижи да подготви български офицери и механици, с които да замени руските офицери. И Добрев допълва: “З. П. Рожественски беше человек с желязна воля и неукротима енергия. Беше при това и даровит организатор и администратор”29.



***

Капитан І ранг Димитър Добрев е единственият чуждестранен офицер – участник в похода на Втора Тихоокеанска ескадра и в сражението при Цушима30. Сражението остава паметно събитие в неговия живот, донася му голям авторитет сред българското морячество. Когато през 1909 г. е пуснат слух, че ще бъде назначен за командир на Дунавската флотилия, лишена от модерни бойни кораби, анонимен автор смята, че това ще го атрофира, защото Добрев “е действителен моряк, па още и боевой”31. Неговото положително отношение към адмирал Рожественски е подкрепено и от кап. ІІ ранг Ал. Манолов, който като го оценява като голям адмирал, пише: “При крайно трудни условия русите се показаха добри моряци. Не бяха екипажите виновни, че безумието ги изпрати на заколение. За руския военен моряк Цушима не е поражение, а подвиг.”32 В този смисъл документите допълват, че в битката при Цушима Япония разполага с 210 оръдия, Русия – 125; и ако японските кораби дават 360 изстрела в минута, то руските са в състояние да произведат едва 139 изстрела.33

Поставени на изпитание, командирите на българския флот в миналото въпреки материалната му незначителност, успяват да докажат качествата си на достойни моряци. Най-ярък пример за това е участието на лейтенант Димитър Добрев в Руско-японската война.



Бележки

1 Козлов, И. А. Руский военно-морской флот в период капитализма. Докторска дисертация. Ръкопис. СПб, 1966, л. 46–48.

2 Павлов, Вл. Български морски офицери. С., 1973, с. 30–54. Всички дати са в стар стил.

3 Добрев, Д. С ескадрата на адмирал Рожественски в Руско-японската война. Беседа, четена по Радио София на 31.V.1936 г. – Морски сговор, г. 21, кн. 3–4, с. 26. Същите спомени вж. и в Българска военна мисъл, г. 3 (1936), кн. 21–22; Морски техник, г. 12, бр. 76, 77/10.VІ, 10.VІІІ.1941 г.

4 Военноморски музей – Варна, вх. № 1044 – 1956, папка № 100-а. Архив на капитан І ранг Д. Добрев, л. 51, 52; ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а. е. 43. Заповед № 159/8.VІ.1906 г. Данни за службата на кап. лейт. Добрев в руския флот.

5 ВММ, вх. № 1044 – 1956, п. 100-а, л. 56, 57.

6 Пак там, вх. № 1054 – 1956, п. 102-д, л. 27, 28.

7 Пак там, вх. № 1057 – 1956, п. 103-в, л. 6–9. Рапорт от 25.ІV.1904 г.; вж. и Морски сговор, г. 21 (1944), кн. 3–4, с. 27.

8 Военни известия, г. 14, бр. 86/21.VІІІ.1904 г. Борис П. Кисимов е син на търновския възрожденец Пандели Кисимов и брат на първия български морски офицер Владимир Пантелеев Кисимов.

9 ЦДИА, ф. 284, оп. 1, а. е. 2074.

10 БИА-НБКМ, ф. 15, оп. 1, а. е. 485, л. 5, 6.

11 Корабостроене и корабоплаване – Варна, 1968, кн. 2, с. 30.

12 ВММ, вх. № 1048 – 1956, п. 101-в, л. 40.

13 Кладо, Н. Л. Современная морска война. Морския заметки о русско-японской войне. СПб, 1905, с. 32.

14 Боев, Р. Капитан-лейтенант Зинови Петрович Рожественски и Българския военен фолт. – Юбилеен сборник 50 години Военноморски музей – Варна. 1923–1973. Варна, 1974, с. 165–212. Статията съдържа и пълен послужебен списък на руския адмирал до 1885 г.

15 История руссо-японской войны 1904–1905 гг. М., 1977, с. 324–329. С обширна библиография.

16 ВВМ, вх. № 202 –- 1973. Писмо до Ермина. 20.І.1905 г.

17 История русско-японской войны 1904–1905 гг., с. 329.

18 ВММ, вх. № 1045 – 1956, п. 100-б, л. 66–68. Като командир на кораба “Азия” на 19.V.1906 г. Блохин поздравява кап. лейт. Добрев с тържественото му посрещане в България.

19 Организация артилерийской службы на судах 2-ой эскадры флота Тихого океана. СПб, 1905. 35 с.

20 Пряпорец, г. 8, бр. 12/28.V.1905, с. 4. Вестникът още на 21.V. дава подробно описание на сражението при Цушима.

21 Военни известия, г. 15, бр. 21/23.ІІ.1906 г., с. 6. Заповед по Военното ведомство № 67/22.ІІ.1906 г. През февруари е откомандирован окончателно и от руското морско ведомство (ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а. е. 43, Заповед № 43/12.ІІ.1906 г.

22 ВММ, вх. № 846, 847 – 1956. Бележници на кап. І р. Добрев от японските пленнически лагери.

23 Време за истина. Из архива на кап. І р. Станчо Димитриев (1866–1913). Варна, 1996, с. 65.

24 ВММ, вх. № 60 – 1963, п. 13.

25 Манолов, Ал. Животът на един моряк и неговите другари, л. 50. През 60-те години на ХХ в. спомените се пазеха от балдъзата му Анастасия Рахнева във Варна.

26 ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а. е. 82, Заповед по флота № 43/12.ІІ.1908; № 99/9.ІV.1906; Военни известия, г. 17, бр. 30/20.ІІІ.1908; Русский инвалид, бр. 9/12.І.1907 г.

27 Военен журнал, г. 17 (1905), кн. 8.

28 Манолов, Ал. Животът на един моряк и неговите другари, л. 28 сл. Мичман ІІ р. Александър Андреев Манолов учи в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург от септември 1898 до ноември 1905 г.

29 ВММ, вх. № 1054–1956, п. 102, л. 1.

30 Манев, Г. Участието на кап. І р. Добрев в Руско-японската война. – Морски сговор, г. 21 (1944), кн. 3–4, с. 25.

31 Военен глас, г. 2, бр. 60/18.ІХ.1909, с. 3.

32 Манолов, Ал. Животът на един моряк и неговите другари, с. 32.

33. История русско-японской войны, с. 338. Вж. и документалното изложение за похода на Втората Тихоокеанска ескадра и за боя при Цушима на професора от Флорида. J. H. Westwood. Withnisses of Isushima. Tokyo, 1970. 321 p.

ПыСы Вопреки мнению автора статьи Димитр Добрев не единственый иностранный офицер на судах 2ТОЭ, на "Владимире Мономахе" служил греческий мичман Герасим Метакса.